Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.04.2014 11:24 - Причини за обезлюдяването на българското село и ефекти от това.
Автор: stigmata Категория: Политика   
Прочетен: 2748 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 30.03.2017 19:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Причини за обезлюдяването на българското село и ефекти от това.

В българското село след освобождението живее около четири пъти и половина повече население отколкото в градовете. С развитието на страната и особено след обявяването на независимостта ѝ през 1908, населението нараства с ускорени темпове. Основен двигател на този растеж, е както механичният прираст от имиграцията, така и високата раждаемост в селата. Причината за тази висока раждаемост може да се отдаде на няколко основни фактора, но поради ограничената дължина на това есе, ще бъде разгледан един от тях, който вяроятно има най-силен ефект.

Този фактор е начинът по който българинът е изкарвал поминъка си и организациите, които са осигурявали това, той да получава относително справедлива цена на това, което изработва. Казано по същество, средният български селянин е имал земя, с реализацията на чиято продукция обикновено се е занимавала кооперация. Като развитие на кооперативното движение България е била на второ място по света, след Дания[1]. Честната „пазарна игра“ осигурена от кооперациите е стимулирала производството на земеделска продукция в страната, а от там и благосъстоянието на българския селянин. Към 1945-та година, българското село, е често богато, характерен маркер за това са „градския“ тип къщи, читалища, училища и други с барокови елементи в много от българските села. Българският селянин е имал възможност освен да има красив дом, също така и да образова на децата си в България или чужбина. В това отношение, до голяма степен, българското село е давало превъзходни перспективи за развитие и не просто е задържало млади хора, но е било и катализатор на прираста в страната.

Възходът на българското село е пресечен през 1945-та година. На долната графика (фиг.1) ясно може да се види, с какви огромни темпове намалява селското население в страната.

 image

Фигура 1.                                                                                                                   Източник: НСИ

                 Вярно е, че за част от този спад могат да бъдат обвинени засиленото обявяване на големи села за градове след 1945, налагащото се постепенно негативно отношение към многодетните семейства и други. Все пак основна причина е унищожаването на поминъка на населението. Заграбването на земята от хората, както и замяната на кооперациите с така наречените „Трудово кооперативни земеделски стопанства“ по-известни като ТКЗС води до опустошителни резултати. След 1945, българското село престава да бъде атрактивно и перспективно място. Липсата на собственост и реална пазарна оценка на труда изтласква хората да търсят поминъка си извън селата. Този процес съвпада и с тежката индустриализация на страната, която предоставя работни места на много „бежанци“ от българското село. За 46-те години от 1946 до 1992-ра населението в селата се стопява наполовина, като достига до нивата си от 1892.

Ефектите от това са катастрофални, защото е разрушен стабилния модел за развитие на България, при който селата са ядро, на демографско и културно развитие, място възпитаващо предприемчиви и работливи хора, които произвеждат висококачествена продукция.

След 1992 макар ТКЗС да притежават необходимото оборудване за обработване на земята,  доста по-малко са хората, които да имат желанието отново да се занимават със земеделие. Това допълнително е усложнено от липсата на относителна сигурност за реализацията на произведената продукция. Не с по-малко значение е и това, че управлението между 1944 и 1989 целенасочено опетнява образа на „селянина“, като многодетен, прост и недостоен човек. Дори днес не е рядкост думата „селянин“ да се използва с обидно значение, което означава, че достойният образ на работливия и предприемчив стопанин, който е бил българския селянин изглежда е забравен.

Днес, внасяме голяма част от хранителните продукти, които се предлагат на пазара. Въпреки, че благодарение на чуждестранни инвестиции все по-голяма от земята се обработва, не малка част от нея пустее.

Бъдещето на българското село е несигурно. В началото на 2013, НСИ обяви че жителите на селата са достигнали под 2 милиона души, което е безпрецедентно нисък брой население. Профилът на хората живеещи в селата също не е оптимистичен, тъй като там живеят основно възрастни хора над 75 години.

Все пак, в последните години, младите хора все повече се възпитават в ценностите на предприемачеството и все повече осъзнават, важната роля на стопанина за осигуряването на добро качество на живот. Това неминуемо ще доведе до търсене на възможности за развитие не само в градовете, но и в селата, което ще доведе и до постепенно възвръщане на важната роля на българското село.

Автор: Иво Анев

[1] Нов кооперативен сборник, 1994




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: stigmata
Категория: Лични дневници
Прочетен: 22765
Постинги: 26
Коментари: 12
Гласове: 71
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031